.1. Копаене, добиване, майнинг (едно и също е):
В доброто старо минало време е било по-лесно, по-евтино и къде по-печелившо да се използва този метод, но към днешна дата въпросният начин за сдобиване с криптовалута чрез копаене е свързан със сериозни инвестиции в сметки за ток, в техника и технология, която често пъти не става за нищо друго, освен за копаене. Накратко казано- лесното е свършило.
Копаенето на криптовалути към днешна дата може най-общо да се раздели на три вида:
-1- Копаене с видео карти (GPU mining);
-2- Копаене с процесори (CPU mining)
-3- Копаене със специализиран ASIC хардуер (Application Specific Integrated Circuit)
С това, разбира се, методите не се изчерпват.
Копаенето е процесът, чрез който транзакциите се проверяват и се добавят към публичната счетоводна книга, известна като блокова верига или блокчейн. Това е метод, чрез който се съхранява информация в компютърна мрежа, който представлява непрекъснато растящ списък от компютърни записи, наречени „блокове“, които са свързани помежду си и са кодирани криптографски.
Копаенето е свързано и с възможностите за освобождаване на нови единици от дадена криптовалута. Участниците в изчисленията участват в т.нар. басейн с копачи (mining pool).
По - разбираемо обяснено, при процеса на копаене, скорошните транзакции се съставят в блокове, което представлява решаване на изчислителен пъзел. Първият компютър, който успее да го реши, поставя следващият блок в блоковата верига и от това се генерира възнаграждение. По този начин финансово се стимулира добивът и новоиздадените единици от криптовалута.
Блок за възнаграждение е количеството нови единици, освободени с всеки издаден нов блок. Въпросният блок при всяка блокчейн система е различен.
При създаването на криптовалути може да има предварително зададено максимално количество единици, които да бъдат пуснати в обръщение. Това е така, за да се зададе стойност на криптовалутите, по аналог на задаването на стойност на ценните метали.
Обобщено, копаенето представлява предоставяне на хардуерна мощност за извършване на изчислителна работа по криптиране, при която потребителите проверяват съществуващите блокове от блоковата верига и създават нови блокове с помощта на изчислителната мощ на машините си. В краен резултат при успешно преминат етап на изчисление на масив от големи числа (т.нар. хеширане) се създава обща онлайн счетоводна книга, в която са записани всички транзакции и срещу това се получава възнаграждение в конкретната криптовалута.
Това е т.нар. :
-1- Схема „Доказателство за работа“ (на английски: Proof of work system - PoW)
Това е първата схема, създадена за определяне на часа и времето на транзакцията и е всъщност копаенето.
Най-често използваните такива схеми са базирани на SHA-256, който е представен от биткойн, или Scrypt, който се използва от валути като лайткойн (на английски: Litecoin). Последната доминира в света на криптовалутите.
SHA-256 е криптографски алгоритъм за хеширане. Хеш функциите са предназначени за създаване на „отпечатък“ за съобщения с произволна дължина. SHA-1 е криптографска хеш функция, създадена от Агенция за национална сигурност на САЩ и публикувана от Националния институт за стандартизация в САЩ.
При хеш функцията даден текст се обръща в число, наречено хеш (дроб), хеш стойност или извлечение. Прилагането на хеш функция се нарича хеширане.
Хеширането се прилага за сравнение на данни: ако два масива имат различни хеш стойности, то те гарантирано са различни, а ако хеш стойностите са еднакви, то и масивите вероятно са еднакви. Видовете хеш функции са:
- удостоверяващи източника;
- удостоверяващи целостта на данните;
Други хеширащи алгоритми, които се използват в схемите доказателство-за-работа включват CryptoNight, Blake, SHA-3 и X11.
.2. Борса за криптовалути.
Това е другият вариант за сдобиване с криптовалути. Борсите могат да са централизирани или децентрализирани.
- При централизираните борси (известни също като CEX) настрещната страна по сделката е самата борса за криптовалута. Така сделката се изпълнява по-лесно и бързо. Купуването обикновено е само в двойка с друга криптовалута. Често не се поддържа работа с фиатни плащания, но не е задължително. Има и такива борси, които поддържат плащане с фиатни пари.
Идеята за централизация се отнася до използването на борсата като трета страна за подпомагане на провеждането на транзакции. Купувачите и продавачите се доверяват на борсата да се справи с активите си. Това е често срещано в банковата настройка, при която клиентът се доверява на банката да държи парите си.
- Децентрализираните борси (известни също като DEX) функционират като партньорски обмени. Активите никога не се държат от ескроу услуга и транзакциите се извършват изцяло на базата на интелигентни договори и атомни суапове. И за да е по-ясно какво написах, ето малко разяснения на терминологията:
DeFi (Decentralized Finance) – форма на финансови взаимоотношения, която е базирана на блокчейн, чрез използване на т.нар. умни договори (smart contracts) за осъществяване на традиционни финансови операции и инструменти.
Интелигентни договори (още умни договори, smart contract) – това е компютърна програма, която може автоматично да изпълнява условията по даден договор, когато той отговаря на определени условия. Така се елиминира нуждата от човешка намеса при подобни решения.
Ескроу услуга – това е споразумение, при което доверено трето лице обменя стоки или активи между страните по сделката, като гарантира сигурност и справедлива търговия.
Атомният суап е търговията с различни криптовалути между потребители на различни блокчейни. Транзакция се извършва с помощта на интелигентни договори и не изисква посредник или доверие между потребителите.
Протокол за обмен на атомен суап (или peer-to-peer swap) първоначално е разработен през 2012 г. от Sergio Demian Lerner. Преди това е било трудно да се търгува с различни криптовалути.
Нарича се "атомен" защото транзакциите се извършват изцяло или изобщо не се извършват. Ако някоя от страните не е в състояние да завърши своята част от транзакцията по някаква причина, то тогава тя се анулира, а средствата автоматично се връщат на техните собственици.
Има два различни начина за извършване на атомни суапове:
1. Атомен суап по веригата - търгуване директно между два блокчейна - транзакцията се извършва в рамките на блокчейна. Този метод предлага най-високо ниво на сигурност.
2. Атомен суап извън веригата - той се основава на двупосочни канали за плащане. Транзакциите са по-бързи, но по-трудни за изпълнение.
Протоколите за атомен обмен са проектирани по такъв начин, по който нито една от страните да не може да заблуди другата.
Тук идва моментът да се разгледа другата също доста популярна схема:
-2- Схема „Доказателство за дял“ (на английски: Proof of stake - PoS), стейкване.
Схемата Доказателство за дял е метод за подсигуряване на мрежата на криптовалутите и постигане на разпределен консенсус чрез изискване към потребителите да покажат собственост за определен обем валута. Тук няма копачи, а всеки собственик на криптовалута или token може да валидира транзакции, като предоставя стейкване (to stake) на криптовалутата, която притежава. В замяна на това се получава малка лихва, средствата за която идват от таксите (transaction fees), които се заплащат при всяка транзакция.
Различава се от схемата Доказателство за работа с това, че използва трудни хеширащи алгоритми за валидиране на електронните транзакции. Тази схема е силно зависима от кода на валутата и към момента няма стандартизирана нейна форма.
Някои криптовалути използват комбинирани схеми Доказателство за работа / Доказателство за дял.
Платформа на борсите.
Всяка борса има собствено разработена платформа за търговия с криптовалути. Това е сайтът (софтуерът), през който се подават и осъществяват поръчките за сделките. Някои платформи са по-добре направени от други, като дават повече опции за потребителите си. Но основната разлика в платформите идва от това дали борсата е централизирана или децентрализирана.
Някои борси са по-сигурни от други. Влияят неща като обем на търговия, мерки за сигурност, включително срещу кражби. Криптовалутите може да бъдат откраднати и например биткойн е бил обект на множество кражби. Има такива удари и по борсите също.
По отношение на сигурността на борсите влияе включително дали се предлагат неща като KYC (Know Your Client/Customer) – знай кой е клиента ти и AML (Anti-Money Laundering) – мерки срещу пране на пари. Някои борси са регулирани от финансови институции и това ги прави по – безопасни. Трябва да се взема и предвид, че борсите могат и да фалират.
Ливъридж – използване на привлечен капитал.
.3. Криптоброкери.
Криптоброкерът е посредник, който си начислява малка такса за търговия. Основно предимство е, че криптоброкерите са регулирани от финансовите регулатори и зад тях стоят реални компании. Предлагат богат избор на разплащателни методи – дебитни и кредитни карти, банкови преводи, е-портфейли. Основни недостатъци са често срещана спекула и че е обикновено без преки инвестиции в криптовалута.
Още малко терминология, като за финал.
И ако до тук всичко е ясно и вие сериозно сте решили да се развивате в сферата на криптовалутите, следва да се запознаете и с още две важни понятия, които ще ви помогнат правилно да се ориентирате в обстановката. Нека да ги обясня накратко.
Волатилност, това е диапазонът и скоростта на движение на цените, като то се измерва с инструмента „стандартно отклонение“ – отклонението на актив от средната скорост. Високото ниво на волатилност означава огромна промяна на цени за кратък период от време. Което означава, че едно от нещата, които криптовалутите не са, това е стабилни. Волатилността на криптовалутите е качество.
Флуктоация - с това понятие се обозначава самото движение на цените нагоре - надолу. За разлика от волатилността, то флуктоацията е процес. При това е характерна не само за криптовалутите. Както впрочем и волатилността.
За сега- от мен толкова.
Автор: dream.lmb, https://cryptocurrency-bg.blogspot.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар