Блокчейн или Блокова верига

Блокчейн или Блокова верига - едно и също е (от английски: Blockchain, получено от block - блок и chain- верига) представлява метод за съхранение на информация в компютърна мрежа. По своята същност е децентрализирана база данни, т.е. блоковата верига се съхранява в мрежата с физически копия върху отделни компютри и не съществува едно-единствено главно копие. Тя е съставена като непрекъснато растящ списък от компютърни записи, наречени блокове, които са свързани помежду си и кодирани криптографски. Блокчейнът е публичен регистър на извършените транзакции от началото до настоящия момент. 

Всеки блокчейн, независимо към коя криптовалута принадлежи, съдържа няколко главни елемента. Едни от тях са "транзакции" и "копачи" и сега ще ги разгледам по-подробно.

ТРАНЗАКЦИИ:

Транзакцията представлява вид сделка, при която има прехвърляне на средства между два дигитални портфейла, а самите транзакции, се обединяват в блокове. Транзакцията в блокчейна се състои от следните съставни части:

- Хеш – цялата транзакция се събира в един низ. За да се извърши събирането, се използва хеш-функция (даден текст се обръща в число, наречено хеш (дроб), хеш стойност или извлечение, а прилагането на хеш функция се нарича хеширане). В резултат транзакцията получава уникален код. Въпросният код не може да се дублира и транзакцията е разпознаваема по него.

Хеширането се прилага и за сравнение на данни: ако два масива имат различни хеш стойности, то те гарантирано са различни, а ако хеш стойностите са еднакви, то и масивите вероятно са еднакви. Видовете хеш функции са:

- удостоверяващи източника;

- удостоверяващи целостта на данните;

SHA-256 е криптографски алгоритъм за хеширане. Хеш функциите са предназначени за създаване на „отпечатък“ за съобщения с произволна дължина. SHA-1 е криптографска хеш функция, създадена от Агенция за национална сигурност на САЩ и публикувана от Националния институт за стандартизация в САЩ.

Други хеширащи алгоритми, които се използват в схемите "доказателство за работа", които ще разгледам по-натам какво представляват, включват CryptoNight, Blake, SHA-3 и X11.

Входове – това е адрес или адреси, от които е получена сумата или сумите, които са използвани в транзакцията.

Изходи – това е адрес или адреси, към които е изпратена сумата или сумите, които са използвани в транзакцията.

Електронен подпис (англ.: Digital signature) – Електронният подпис е създаден от частния ключ на изпращача или изпращачите. Чрез него се доказва, че адресът или адресите им принадлежат и, че те са собствениците на изпратеното.

Такса – това е определено количество криптовалута, което е пратено към копача, който е прибавил транзакцията в блок.

Адрес - той представлява публичен ключ. Важна особеност за него е, че не бива да се бърка с IP адрес.

Друго важно уточнение е, че не е задължително да има само един изпращач или един получател в една транзакция.

КОПАЧИ:

Транзакцията, за да бъде потвърдена, трябва да се валидира. Това се случва, като тя се добавя към веригата от блокове в публичния регистър. Именно това се нарича копаене.

Всеки блок от блокчейна, съдържа информация за предходния блок и е удостоверен за време. Така се осигурява хронологична цялост (integrity) на веригата назад до първия блок. По този начин се цели да има гаранции за сигурност и да не е толкова лесно да се осъществява модифициране на данните. Записват се транзакции между двама участници по начин, който е устойчив и подлежи на проверка, а също така се спазва определен протокол за валидиране на новите блокове.  Участниците в мрежата са равноправни (peer to peer).  Веднъж валидиран и записан, никой блок не може да бъде променян, без да се променят всички следващи го блокове.

Копач е всеки, който създава блокове. За да се създаде един такъв блок, освен да се прибавят валидни транзакции, трябва и да се реши даден математически проблем.

Копачът в блокчейна отговаря за потвърждаването на транзакциите и тяхното организиране във времето. Процесът протича така: потребителят публикува транзакция в мрежата, копачът я получава и първо проверява нейната валидност чрез електронния подпис, който е закачен към транзакцията.

Дигитален подпис (англ.: Digital signature) -той е математически създаден и е невъзможен за фалшифициране, защото изисква фалшификаторът да държи частния ключ на изпращача.

На следващата стъпка, ако транзакцията е валидна, то копачът я записва в блок, заедно с други получени и валидни транзакции. Следва това, че въпросният блок се прибавя към блокчейна след последния блок, който е изкопан. Така, по този начин, копачът организира транзакциите във времето, тъй като без блокове подред няма как потребител да е сигурен, че в Peer-to-peer (P2P) компютърна мрежа те ще пристигнат в определен ред.

Транзакцията бива считана за потвърдена, след като е прибавена в блок. Няма необходимост да бъде прибавяна в следващия блок за следващото потвърждение, а само да се преброи колко блока има между този, в който тя присъства, и най-новия блок. Колкото повече потвърждения има дадената транзакция, толкова по-сигурно е, че тя е необратима.

Всяка криптовалута може да има различен алгоритъм за копаене, но основите на всичките тях са до голяма степен сходни.

За всеки валиден блок, който се създава или се изкопава, има автоматично възнаграждение от системата със криптовалутата, която се копае. 

Мрежова трудност или Сложност (хаш рейт) - искам да обърна внимание на наличието на един параметър, наречен мрежова трудност или сложност, защото е ключов за всяка криптовалута и който е съотнесен към блок хешовете и се измерва в h (hash). Мрежовата трудност е ориентир колко пъти средно, копачите трябва да изчисляват hash функцията, за да намерят един блок. Тъй като изчислителната мощност на мрежата не е постоянна, този параметър се преизчислява от клиентите на мрежата на всеки определен брой блокове.  

Автор: dream.lmb , https://cryptocurrency-bg.blogspot.com/